“…трябва да отбележа, че Гьоц и Майер се грижат за своя зауер, сякаш е рядка порода кон: тимарят го, почистват го, мият го, сменят му гумите, все едно са подкови, поят го с най-доброто гориво, да има начин да му дават и по някоя бучка захар, сигурно и това ще правят. Затова не бива да ги упрекваме, че толкова оклюмват, когато се счупва задната ос на зауера. В края на краищата и Гьоц и Майер са хора! Долових как на жената в Еврейския исторически музей това не ѝ допадна. Толкова дълго мълча, впила очи в моите, че накрая си помислих, сигурно не ме е чула, затова повторих изречението. Да, каза жената, несъмнено, но какви? Не е за вярване колко по-добре умеят другите да обобщят същността, която убягва на нас. Наистина какви хора са Гьоц и Майер? Какъв човек е онзи, който, като тях двамата, приема да изпълни задача, подразбираща умъртвяването на пет-шест хиляди души? Аз се измъчвам да сложа лоша оценка на някой ученик в края на полугодието, камо ли в края на годината, а какво е моето изпитание в сравнение с преживяното от Гьоц и Майер? Ами ако за тях не е било никакво изпитание?”