“Англичаните са приятни хора, макар и може би малко глуповати. Те решително ми се виждат по-глуповати от испанците, може би дори и от португалците, че даже и от онези забити в земята картофи българите ми се виждат по-глуповати, макар че чак последното не се наемам да твърдя. За да изглеждат умни, те непрекъснато остроумничат, обикновено с едно доста тривиално остроумие. Излъчват известна белезникава посредственост. Но аз ги предпочитам пред испанците. Испания е опърлена от слънцето, песъчлива, ужким обляна от светлина, но всъщност някак мрачна и горчива страна, а Англия, ужким обвита от дъждове и мъгли, изглежда някак зелена и весела. По-весела във всеки случай, по-мека. На англичанина можеш да кажеш много неща и той ще продължи да се прави на умен и да остроумничи с теб, а испанецът просто би скочил да ти пререже гърлото. Той нарича това гордост, но аз съм чужденец и добре виждам за какво става дума: болно честолюбие, грамадна самовлюбеност и невъздържан характер. Трябва много да внимаваш с испанеца. Той е опасен. И дори когато е сърдечен, не е весел.
А англичанинът е весел. Това особено много ми допада на мен, понеже аз съм голям любител на бурлеската. Както казва д-р Монардес, “Това, което в Испания минава за бурлеска, в Англия смятат за трагедия”. И действително е така. На английската бурлеска ти не можеш да видиш нищо подобно в Испания. Тук театърът процъфтява и навсякъде играят бурлески. Лопе бил комик! Какъв комик?! Ела тук да видиш какво значи бурлеска, фарс какво е!”