“Драги Тео,

Струва ми се, че работата в един кабинет с Гоген е грешка. Той е обременен човек. Много пие.Направих му забележка за това, а той се разбесня и смъкна от стената зъболекарската ми диплома. Когато се успокои, го убедих да се опита да пломбира зъби на открито и започнахме да работим на една поляна, заобиколени отвсякъде от зелени и златисти тонове. Той поставя коронки на госпожица Анджела Тонейто, а аз правя временна пломба на господин Луи Кофман. И така, работим на открито! Редици ослепително бели зъби на слънчевата светлина! След това излезе вятър и отнесе перуката на господин Кофман в храстите. Той се спусна след нея и събори инструментите на Гоген. Гоген изкара мен виновен за това и посегна да ме удари, но блъсна по погрешка господин Кофман, който падна върху бързооборотната бормашина. Господин Кофман избръмча край мен и отмъкна госпожица Тонейто със себе си. Крайният резултат, Тео, е, че адвокатската фирма "Рифтин, Рифтин, Рифтин и Мелцер" наложиха запор върху приходите ми. Изпрати каквото можеш.

Винсент

***

Драги Тео,

Тулуз- Лотрек е най- тъжният човек на земята. Най- много от всичко мечтае да стане велик зъболекар, притежава истински талант, но е много нисък и не може да достигне устите на пациентите си, пък е твърде горд, за да се покачи на нещо. С ръце над главата си той пипа слепешком около устата им, а вчера, вместо да постави коронки на зъбите на госпожа Фирилсън, ги постави на брадата и. Междувременно старият ми приятел Моне отказва да работи с каква да е уста, освен ако не е много голяма, а винаги мрачният Сера разработи метод за почистване на зъбите един по един, докато ги оформи в така наречената от него свежа уста. Методът му е солиден в архитектурно отношение, но може ли да се нарече това зъболекарска работа?

Винсент”