“Чарда. Стадо. От стадото отделят брав, възседнат го, стиснат го с колене през ребрата, извият му шията назад - и теглят ножа през гърлото. Приврещи, притръшка се, докато се задави и стихне. И само поритва леко. А другите в това време си пасат, пасат си и хабер нямат. Стадото пасе и придава полека напред. И вече е забравило за оня брав, дето приврещял и се задавил в кръвта си. Хич биля не го е и забелязало... Нож чака всички, кво има да му се мисли толко. Нож. Паси - сега-засега... И стадото пасе. Казали му да опасе едно село - и опасло го. Какво е виновно стадото? Къде сите - там и гол Асан. Квото за сите - това и за Асан, голия. Паси днеска за днеска. Паси и не дигай глава, и не чакай, не гледай утрето. Утре нема... А той гледа и чака. Нещо е сбъркан, повреден е нещо. Гледа и чака... Но стадото не е стадо, а глутница. Пак е стадо, но казали му да стане глутница - и става глутница. И изяда друго стадо. После пак става стадо, което може да бъде изядено от друга глутница. И край нема тая...”