Жаклин Спасова-Бобева

“Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато навън реже остър вятър. И ти е добре така, на топло у топлия вир. Но не може да стоиш вечно на топло у топлия вир. Все някога ще трябва да излезеш на вятъра и да поемеш дъх от острия вятър. И да спреш вятъра. Да застанеш с лице срещу лицето на вятъра...”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“Гледаше към него и се смееше. Гледаше я и той, без да откъсва очи от нея, и тихо блаженство го изпълваше отвътре, някаква радост ликуваща, не бе изпитвал това никога, към никоя жена досега, нещо непознато, което го размекваше и го правеше непознат за самия себе си. Магьосана жена. Страшна жена... Гледаш отстрани - прилича на всяка друга. Даже по-грозна от всяка друга. По-проста и по-нищо от всяка друга. А усещаш - по-друга е от всяка друга, нещо в нея не прилича на никоя друга. Кое е това нещо, особеното, само нейното, най-нейното нейно, най-тайното, което го теглеше така необуздано, така безволево към нея като към пропаст? Кое точно, кое? Той не знаеше. Знаеше: като надзърне в пропаст, най-напред му се иска да скочи в нея. После се дърпа назад. А тук не се дърпа. Тук се бута в бездната сляпо и не гледа нищо, и не иска да мисли за нищо...
Проклета жена. По-настрана от тая жена, по-настрана.”
― Георги Божинов, Калуня-каля

“После се замисли: това ли е искал за тоя народ - тегло? Иска да мъсти? Или иска мир и тишина? Какво точно иска? Ако караш с добром - смятат те за мекушав и ти се качат на главата. И бият. Ако отвръщаш на злото със зло - свикваш със Злото у себе си и непрекъснато му търсиш като храна все ново и ново Зло извън себе си, за да го оправдаваш... И тогава Злото у тебе страва обгърнало, постоянно Зло.”
― Георги Божинов

“Мир и тишина... Но за да има мир и тишина, в която да се чува как расте тревата, как шумолят талазите на ръжта, за да настане такава тишина след оня гръмол, пролетошния - трябва една последна пушка, която да затисне гърлото на другите. И един последен нож, който да пресече всички други. Или не е така?...
Дааа... все оставаше неясно нещо, нещо недоизказано, недовършено нещо. Колко пъти може да гърми последната пушка и докъде стига замахът на последния нож? Ей го неясното. А може би светът просто иска да бъде размирен, приятно му е да си играе на размирие от време на време, а ти му пречиш, защото той пречи на тебе? Какво точно е, какво? Кой да каже, кой знае?... Дълбок е светът. А ти искаш да стигнеш до дъното му, да го обърнеш като овчо шкембе и да го промиеш, за да го разбереш. Дълбок е светът и човек може да се удави в дълбокото. Но Калуньо не е човек, който ще се побои от дълбокото. Той може да се побои само от себе си...”
― Георги Божинов, Калуня-каля