“ЩЕ ТИ КАЖА НЕЩО - едно време децата искаха кукла за сестра си, влакче за приятелите си, шейна за семейството, основни неща...., за другите и не само за себе си! казваха "Моля" и "Благодаря" и искаха хубави работи, като куче, братче, татко да работи по-малко за да си играят заедно, мама да прави по-често празничните си ореховки.... Желанията в миналите поколения бяха по-обмислени, имаше загриженост...., а днес? - чуваш само "дай ми..., дай ми..., дай!", изписват се милиони писма с коледни желания и нито с "Благодаря", а дори не са молби, а искания!!! Коледата се изхабява в компютаризирани картички, он-лайн каталози, от които можеш да си поръчаш дори надуваема Снежанка, облечена като фолк-певачка... Кой вече изпраща хартиени саморъчно написани картички, без да препише добре запаметено еднакво със стотици други поздравче - SMS...., а за ръчно направена украса дори няма да говоря.... Хората външно спазват традициите, но духът на Коледа го няма...., за това и чудесата й не ни намират... Копнеем за магията...., а сме я отблъснали от нас... За да оживее всяко нещо му е нужно сърце - трябва да вложим нашето сърце, нещо от себе си...., дори да е просто "нашите лични думи" в поздравителните си статуси, картички и желания... Тогава...., оооооо - тогава какво чудо само бихме могли да получим! БИХМЕ МОГЛИ !.....

Нали?....”