ВИЕНСКО КОЛЕЛО

“ЩЕ ТИ КАЖА НЕЩО - едно време децата искаха кукла за сестра си, влакче за приятелите си, шейна за семейството, основни неща...., за другите и не само за себе си! казваха "Моля" и "Благодаря" и искаха хубави работи, като куче, братче, татко да работи по-малко за да си играят заедно, мама да прави по-често празничните си ореховки.... Желанията в миналите поколения бяха по-обмислени, имаше загриженост...., а днес? - чуваш само "дай ми..., дай ми..., дай!", изписват се милиони писма с коледни желания и нито с "Благодаря", а дори не са молби, а искания!!! Коледата се изхабява в компютаризирани картички, он-лайн каталози, от които можеш да си поръчаш дори надуваема Снежанка, облечена като фолк-певачка... Кой вече изпраща хартиени саморъчно написани картички, без да препише добре запаметено еднакво със стотици други поздравче - SMS...., а за ръчно направена украса дори няма да говоря.... Хората външно спазват традициите, но духът на Коледа го няма...., за това и чудесата й не ни намират... Копнеем за магията...., а сме я отблъснали от нас... За да оживее всяко нещо му е нужно сърце - трябва да вложим нашето сърце, нещо от себе си...., дори да е просто "нашите лични думи" в поздравителните си статуси, картички и желания... Тогава...., оооооо - тогава какво чудо само бихме могли да получим! БИХМЕ МОГЛИ !.....

Нали?....”
― ВИЕНСКО колело

“Никога не е било лесно. Но колкото повече остаряваш, толкова повече болката изглежда се увеличава. Като си млад – болка има само при раздялата. С възрастта болката се появява май още с влюбването – заради хилядите въпроси „за“ и „против“, заради неспособността да загърбиш рационалното и да се оставиш само на течението. Имаш вече какво да губиш – понякога семейство, понякога кариера, власт, пари, авторитет... все неща, към които си
се стремял, преследвал си ги. А и в крайна сметка вътре в себе си знаеш, че пак ще се стигне до раздяла, която започваш да преживяваш едва ли не от самото начало.”
― Radostina A. Angelova, Обратната страна

“Когато завали сняг, сякаш времето спира или по-скоро... НИ СПИРА, поне за малко, но достатъчно, че да намерим миг радост в мимолетния живот на някоя снежинка..... Поне се надявам, че така се случва.... Ако нещо толкова просто все още може да те радва - значи има надежда за света”
― ВИЕНСКО колело

“The simple things are also the most extraordinary things, and only the wise can see them.”
― Paulo Coelho, The Alchemist