“Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.


Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.”