“Кейт броди цяла сутрин нагоре-надолу по дългата многолюдна улица и с всяка стъпка се убеждаваше все по-силно, че лицата и движенията на повечето жени на средна възраст са лица на затворнички и робини. [...] и стигна до заключението, че е психопат. Защото с маниакално постоянство от сутрин до вечер мислеше само за едно - за домакинството, за подреждането на това или онова в дома, за поддъжането на къщата, за последиците, ако постъпи така или ако не постъпи така. Подир това от себе си и собственото си поведение и думи наблюденията й се пренесоха въху жените на нейната възраст от приятелски семейства. Установи, че всички бяха получили солидна закалка в едно-едничко нещо, суетенето. [...] Ето докъде бе довело дългогодишното отглеждане на добродетелите: тя и нейните съвременнички се бяха превърнали в автомати, настроени да изпълняват една-единствена функция, а чистят, подреждат, оправят, предвиждат и поръчват, да се безпокоят, тревожат и организират. Да се суетят.”