“Има едни такива процепи във времето, секунди преди да падне вечерта, минути преди лятото да остане на някоя от гарите, чието име никога няма да си спомниш, има такива процепи, в които как да кажа…светът не е от този свят. Сякаш се е омагьосал отново, ти си се омагьосал отново, друг си и, прощавай, по-хубав. Поне така изглеждаш в отражението на стъклото.”