“Давали му милиони песо, за да измисля думи за шампоани и безалкохолни. Но Масатсин през цялото време бил тъжен, защото всъщност бил учил за писател. И тук започва мерзкото: някой да изкарва милиони песо и да е тъжен, понеже не е писател.”