“ДЕН ШЕСТИ
Устните ти като огън се разхождат по мене.
Не, ти няма да останеш жаден, защото твоят път е единственият извор, който може да те утоли. Един мъж с мамещи далечини в очите. За такъв съм мечтала.Твоята любов ми е нужна, за да дишам. Но аз няма да те моля да останеш при мене. Нека бъдеш верен не на мене, а на своя път, който е съставна част от самия тебе и който едва ли ще извървим заедно. Няма да бъда трънлива драка, в която ти ще заплетеш крилете си и не ще можеш да летиш. Ще преглътна стипчивите си сълзи. И ще си тръгна достойно. Самообречен на всички посоки и гласове. Никой, дори ти няма да узнаеш, че винаги ще те обичам — само тебе, защото ти принадлежиш на нещо по-голямо и по-красиво
от мене. Далечината — моя равностойна съперница.
Сама идвам и сама ще си отида.”