“Работата е там, че като се върна навремето, ти вдигаше врява и хленчеше заради глупавата публика. Проклетият "бездарен смях" от трети ред. Права си, права си... Бог знае колко е потискащо. Не казвам, че не е така. Обаче това не е твоя работа всъщност. Не е твоя работа, Франи. Единствената грижа на истинския артист е да се среми към някакво съвършенство, и то според собствените си критерии, не според чужди. А за другото нямаш право да мислиш, повярвай ми. То не е нещо реално. Разбра ли ме?”