“Доносникът не мислеше, че законът се поражда от разума, че представлява самия човешки разум; за него законът беше олицетворен в един човек и зависеше от неговите мисли и настроения, от одраскването му при бръснене или от хубавото кафе, което е изпил; за доносника законът беше нещо съвсем безразсъдно и всеки момент зависеше от този, който заповядва: от общинския пазач или старшията, от квестора или съдията — изобщо от този, в чиито ръце е силата.”