“Б.Р.: Като лек срещу фанатизма препоръчвате чувството за хумор и четенето на Кафка и Шекспир, развиването на умението да си представиш другия. Не мога да не се запитам дали няма да се намерят хора, които да обявят рецептата ви за нереалистична, а вас – за безнадежден романтик и идеалист.
Оз: Провинциалният лекар, за какъвто се мисля, предписва развитието на умението да си представим другия и чувството за хумор не като заместител на разумния компромис, а като необходима подготовка за него. Ние имаме нужда от компромис, имаме нужда от договор, с който да разделим общото ни жилище на отделни апартаменти. Добронамереността и чувството за хумор няма да заместят всичко това, но ще осигурят подходящата атмосфера за пристъпване към тези важни решения. И си мисля, че това не се отнася само до конфликта в Близкия изток. Да си представим другия е не просто естетически призив, а етичен императив. В семейството – не само между нации или между различни общности – пъхането в кожата на другия е морален императив. Искам да споделя с вас една тайна: да си представиш другия е истинско удоволствие. Тайно удоволствие, огромно удоволствие. Представяйки си другия, ние се превръщаме не само в по-добри съседи и по-добри съпрузи, но и в по-добри любовници.”