“Ръцете му галеха косите й и страните й.
- Успокой се, Скай... Светлината никога не ще изгасне, обещавам ти.
Тя постепенно спря да трепери и заспа безметежно.
Дълбокото й равномерно дишане го накара да се отмести малко и той с вълнение заразглежда обляното в сълци лице. Беше хубава, трябваше да признае това. Разбра, че рано или късно ще изгуби битката с това момиче. Тя беше негова пленничка, но прикованият във вериги бе той. Никога нямаше да му даде сърце да я пусне ей така. Преди да приключи всичко, тя трябва да бъде негова. И тогава вече честта й ще му принадлежи.”