“… смях без причина е най-младото чувство на света,
щастието без причина е вътрешното им небе,
празникът тече из вените на телата им, искри от очите им, двете не спират да се смеят, в работилничката е леко и сладко за дишане, за чувстване, за забравяне, за запомняне, дори е опасно в определен момент, а защо е така, Пиньо и това не може да знае, хайде, стига, нямам сили за повече, Ферсо.”