“Винаги казваше не на света и на всяка моя детска или юношеска идея или предложение също реагираше с не, недей това, недей онова. И затова всъщност никога не беше готова, нито склонна да се устреми нанякъде, в прегръдка, в живота, в реално съществуване. Животът ѝ открай време бе отлагане на живота, реалността никога не бе започвала.”