“Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи...
Край нас гъмжаха много хора,
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй, когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце,
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен, литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах,
но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях.”