“За всички има от тая земя, за всички. Всички са братя и тряба да живеят като братя... А не живеят. Все недоволни от нещо. Все търсят нещо и не го намират. Чоплят нещо слепешката, бутат се насам и натам като овни. Един скача и се буни, друг скача насреща му. Като кучета се ядат. И няма край тая. Защо е така - Калуньо не може да разбере. Може да е и така: хората не разбират езика си. Един език, а не го разбират. Един говори едно, друг друго - то е едно и също, но казано другояче... Колко му тряба на човек, за да поминува като човек? Имане голямо? Няма да го отнесе... Човекът е гост на тая земя. Гост - и малко му тряба. Не съвсем малко, но и не чак толкова много.”