“Тревата не беше цъфнала и не беше за коса още. Но соковете вече играеха в нея и пускаха мирис на зелено. Най-хубавият мирис на света - мирисът на прясно отрязана сочна трева. "Ето, - каза си Калуньо, - може да има войни и размирици, може да свет да гине. А трева винаги ще расте. Всяка пролет ще покарва наново, и като избуи за коса - косата ще тръгва из нея. А с човеците... не е ли така и с човеците? Подрастват, избуят, после мине някоя коса и ги повали. А след туй покарват други; за да чакат и те косата си...”