“„Тогава книгите са като вълни, надигащи се от океана на умълчания език. Те се втурват напред като пяна. Носят скрит говоримия жив език, станал мъртъв, превърнат в привидение, и го затварят във вътрешния, дълбок, интимен, сакрален свят на тялото, което чете в тишина.“ – Паскал Киняр, „Човекът с трите букви“.
Превод: Павлина Рибарова”