“Бях го помолил да ми донесе книгата си – той ми я даде и рече: „Да ми я върнеш, че ми е последната.“
„Наистина ли?“ – попитах, а той отвърна: „Вземи я, ебал съм й мамата.“
От този дребен детайл пак излиза нещо, поне за мен. Калата, изглежда, не вярваше, че подобни неща – книги и интервюта, в които обаче искаха главно да ги разсмива – могат да съхранят паметта за него.”