В тази книга ще намерите истории за неколцина бележити наши съвременници. Това са кратки "портрети на чувствата" - породени от конкретен факт, несъгласие или дори потресение. В тях ще се натъкнете на въздигания, но понякога и на пропадания - най-накрая и в неумолимата паст на Забравата.
Тези портрети са и опит да се изплати един дълг към някои хора - и всъщност един дълг към Общата ни Памет, която все повече е наскърбявана и унижавана. А след тях ще откриете и подбрани текстове за Пира на Буболечките.
Обикновено не чета мемоарни книги, но се радвам, че направих изключение за "Историите..." на Кеворк Кеворкян. Да разкажеш за достойните българи (голяма част от които за съжаление вече не са сред нас) по достоен начин, без да надничаш в спалните и прашните им килери - отдавна не ми се беше случвало да попадам на такива текстове. И ако си мислите, че подобни портрети са старомодни и неинформативни, грешите. Бях приятно изненадана от онова, което научих за повечето личности. Неприятната изненада беше само една, но като се замислих, описаното е било пред очите ни през цялото време, просто снизходително сме го отминавали. Във втората част на книгата няма портретни истории. Отначало се зачудих за причината, но после сама си отговорих: ами нали това са истории за буболечки! Какви портрети могат да се правят на буболечките? Вместо тях ще откриете размисли на автора за миналото, настоящето, прехода и Паметта. Не препоръчвам книгата за четене от буболечки. Стилът и всяка дума в текстовете са убийствени за тях. Убийствено точни.