“В тишината на стаята я осени, че всички имат своя миг, своето време на този свят, сенки в сенките, досущ като Морис, като майка и и всички преди нея, досущ както тя самата е сменила един дъх за друг, един звук за друг, взирайки се в непознатия свят между боята и хартията, а може би и вътре в тях.”