“А тя не само не можеше да се справи със загубата на Михаил и с участта си на самотна майка, а в новия и празен апартамент се разпадна като кукла на конци на отделните си части, които бяха скъсали връвчицата, която ги обединяваше. Сия рухна пред проблемите с възпитанието на Александра, пред годините на неизживения си все още живот, които й се струваха непосилни и заплашителни със своята необятност и липса на смисъл, със воята пустота. Не се справяше и със самотата си, с изчезналата и заключена като че ли завинаги взаимност с което и да е друго човешко същество. Животът й беше останал без кръв и без смисъл.”