“Оказваше се, че имало и други места, и други светове освен големия и неуютен апартамент, из чиито неприветливи стаи тя бавно се разхождаше в очакване на неизбежното смрачаване, което щеше да я прикове върху леглото й със своята безизходност, което щеше ден след ден да изчегъртва от нея вродената радост, вродения смях на всяко дете.”