“От оръжейната получаваха чрез специална бележка от главния секретар на армията патрони за съответната вечер за парабелумите или валтерите си. Много често се налагаше да взимат и прави лопати, а също и колци, патроните често не достигаха, а понякога се оказваше, че траповете и ямите, които би трябвало да бъдат специално подбирани, се оказваха недостатъчно дълбоки и труповете се оказваха плитко заровени. През следващите дни дивите животни ги изравяха и започваха да разнасят части или кости из околността, така че жителите на близкото селище не беше трудно да се досетят както за мястото, така и за времето на деянието и между жителите на съответното селище тръгваха слухове, които пък от своя страна създаваха допълнителна работа, защото слуховете трябваше да бъдат изкоренени веднъж и завинаги.”