“Прод. на писмото на Кристоф: Ти обаче, който си булгаре, никога няма да се научиш, че улицата не се пресича на червено. Ти винаги и всякога живееш с тръпката, че връхлитащата кола ще мине на милиметър от теб. Само че твойта математика противоречи на всеобщата математика и колата те прегазва. Понеже не умираш на секундата, ти се питаш защо изчакващите зелено не изпитват съчувствие. Тъпо питане. Ако не пукнеш на секундата, очакващите зелено са разочаравони, че колата не се връща да те довърши и допремаже окончателно. Особено ако става дума за твои близки, роднини или просто придружители.
Когато някой изпадне в ситуация да копнее за съчувствие, той трябва моментално да посегне към въжето и да се надява само не неговото съчувствие.
Приятелите? Човек просто трябва да отвори Книгата на Йов и да прочете на каква сладострастна подлост са готови те, когато Йов е в ямата, а приятелите му, пълни с умни съвети, си клатят кратата над нея.
Може би тогава остава жената?
По всяка вероятност тук е най-голямата фалшификация на формулата "човек+човек". В интерес на жената може да се каже, че тя никога не тръгва към теб с лоши намерения. Тя тръгва с добри. Тя иска да види (и дълго време вижда!) силния, умния, потентния, успелия, атрактивния - с една дума човека, под когото би могла да се подреди.
В момента, в който според гореспоменатата математика силният стане слаб, умният - досадно глупав, потентният - импотентен, успелият - неудачник, и атрактивният - грозен и подут от алкохол, то каква ще е реакцията и на най-"обичащата" жена? Средностатистическа. Не очаквай милосърдие. Присъствайки с нездраво хранително присъттвие на твойта агония, тя ще намери най-неподходящия за теб момент да ти забие ножа. Но не там, където трябва, а там, където ужасно боли, но още не убива....”