Виктор Пасков


Born
September 10, 1949

Died
April 16, 2009


Виктор Пасков е български писател, музикант, музиковед и кинодраматург.
Роден е на 10 септември 1949 в София. Завършва консерватория в Лайпциг през 1976 г. Работи в Германия като композитор, певец (джаз и опера) и критик (1976-80). Редактор в „София прес" - в излизащия по онова време на чужди езици седмичен вестник „Софийски новини" (1980-87). Редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ (1987-1990). През 1990-1992 г. живее в Париж. Директор на Бургаския театър и програмен директор на БНТ (средата на 90-те години).
Директор на Българския културен център в Берлин (1995-98 и 2002-2004).
Аташе на България в Швейцария (2006-2009.
На 16 април 2009 г. умира в Берн от рак.
Дебютира със стихове в списание „Родна реч“ през 1964 г.
Първата книга на Пасков е
...more

Average rating: 4.6 · 1,048 ratings · 130 reviews · 9 distinct works
Събрани съчинения. Новели и...

4.45 avg rating — 11 ratings
Rate this book
Clear rating
Мартина

3.33 avg rating — 6 ratings
Rate this book
Clear rating
Биг бизнес

really liked it 4.00 avg rating — 1 rating
Rate this book
Clear rating
Детские истории взрослого ч...

0.00 avg rating — 0 ratings
Rate this book
Clear rating
Лот в ексил

0.00 avg rating — 0 ratings
Rate this book
Clear rating
Балада за Георг Хених

by
4.66 avg rating — 1,184 ratings — published 1987 — 9 editions
Rate this book
Clear rating
Германия, мръсна приказка

by
4.11 avg rating — 385 ratings — published 1993 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
Аутопсия на една любов

by
4.05 avg rating — 502 ratings — published 2005 — 5 editions
Rate this book
Clear rating
Събрани съчинения, том 2: Б...

by
4.65 avg rating — 57 ratings — published 2011 — 2 editions
Rate this book
Clear rating
More books by Виктор Пасков…
“На колко души е дадено да извадят своята вътрешност на показ и тя да блесне с блясък, който не е виждал и не е чувал никой досега?”
Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“Страхът е най-гадната самота”
Виктор Пасков, Аутопсия на една любов

“И в коя България да се върна? Тази, която и двайсет години още няма да стигне катастрофалното равнище на днешна Германия? В България на обергрупендемократите? Страната, готова да цопне слугински в Европа след някоя и друга година, да възприеме всички реформи, за да може богатият да забогатее, бедният да освирепее, крадецът да се накраде, а музикантите да бъдат натикани по селата, в кочини и птицеферми - защото от трийсет и пет нагоре не стават за друго?”
Виктор Пасков, Аутопсия на една любов