“Понякога сърцето се преобръща. Докато се лута бавно, то се блъска в решетките на гърдите. Понякога се наранява лошо, в зависимост от това дали успява да се надигне или не. Оглежда се, но раната не се вижда отвън. И крещи с все сила: „Трябва да изляза веднага! Трябва да изляза!“. Плаче, стене и тресе решетките. Накрая се освобождава от клетката на гърдите, поглежда към пътищата пред себе си и се колебае кой да избере. Очукано, ала все още неразбито. Пътищата се объркват. Водите потъмняват.

Сърцето е диамантено око. Одраскано веднъж, то винаги гледа на света през седефена пукнатина.”