“— А сега поразкажете ми нещичко от вашите любовни афери! Какво искаше онази чернокоса красавица, която дойде на терасата, за да бди над съня ви?

— Тя е някоя си госпожа фон Малбре. И аз трябвало на всяка цена да я спася. Била от онези жени, които се изравняват с интелекта на човека, в когото в момента са влюбени. По такъв начин станала повърхностна, от което иска да се отърве най-накрая. И за това лечение се нуждае от образован, духовно издигнат човек. Този човек съм бил аз!

— Бедничкият! — каза Шулце. — Пък и белята е, че тази особа е хубава! Е, а блондинката от Бремен, и тя ли иска да я спасяват?

— Не. Госпожа Каспариус е за по-прост начин. Тя твърди, че ние двамата сме млади, че си нямаме работа и че било грях, ако си откажем един другиму нещо. Още снощи искаше да види трите сиамски котки.

— Внимавайте, внимавайте! — каза Шулце. — Коя от двете ви харесва повече?

— Не ме бива много по флиртовете. И бих искал да си остана такъв. Не ме блазнят вече преживявания, за които след това се ядосваш. От друга страна: щом като си наумят нещо, жените обикновено го вършат. Я кажете, Шулце, не бихте ли могли да бдите малко над мен?

— Като майка — заяви патетично събеседникът му. — Няма да допусна лошите жени да ви сторят нещо.

— Сърдечни благодарности! — възкликна Хагедорн.

— А сега за награда ще получа във вашия салон един коняк. Когато рине сняг, човек ожаднява. Освен това трябва да кажа добър ден на котенцата. Как са те?

— Вече питаха за вас — увери го младият човек.”