По една капка чай

Постоянно си казвам -

февруари е къс.

Под снега се показва

мокра, рохкава пръст.

От студения въздух

освежен, изтрезнял,

понеделник се хлъзва

в мека весела кал.

Посивял и измачкан

заскрежен акварел.

Даже аз да съм мрачна -

февруари е смел.

Ето, дните порастват -

с по една капка чай.

И тъгите зарастват.

И студът има край.