Когато в зимен ден не спира да вали,
когато си смутен и всичко те боли,
настръхнал, без любов, далеч от радостта,
едва ли си готов да вярваш в пролетта.
Дърветата звънтят, кристални от леда.
Врабчетата мълчат, захвърлени в студа.
И ти като врабче си стягаш смелостта
да си припомниш, че я има пролетта.
Повярвай, тя върви от месеци насам.
Вратата отвори и няма да си сам.
През планини от сняг, и през блата от мрак,
ще дойде пролет пак. Когато си готов,
ще има пролет и любов.
✿
Това отново е не стихотворение, а български текст за тананикане на ето тази песен:
You Must Believe in Spring
Published on January 25, 2011 02:44