Земя

Днес поисках да съм неродена. Че защо ми е това - да стъпвам по земя ранена, без да мога да я променя. Макар сълзите й да бърша, към устните й да подам вода - все някой рязко се обръща и забива нож от другата страна. Та таз земя е наша майка, с усмивка ни е чакала да се родим - със плач сме се родили, братко - за туй ли чудим се с какво да я сломим? Земята ни ни храни - ние я мърсим и ходим боси