Позна ли ме

Не сваляш звезди, а направо ги брулиш, обещаваш изпитото майчино мляко. До кога все така мен ще ме любиш? Не видя ли обречени как сме чак жалко? Все гледаш през мене - очертана със молив, и с гумата триеш напразност, крадеш цветовете... Остави ги! Напротив! Те не запълват мойта прозрачност. И драма без драма творим безобразно, в самота без самотност се затваряме вяли, да се имаме всъщност е