Омразата към Америка и всичко американско се резюмира до едно нещо: омраза към свободата

Омразата към Америка! Милиони нещастни човешки същества мразят Америка – нейната свобода, демокрация, богатства, капитали, банки, технологии, политика, армия и дори нейният „Макдоналдс“. Мразят „американската мечта“, защото не могат да намерят нито своята цел, нито своя път в живота. Всякакви левичарски, националистически, религиозни или безбожни доктрини съществуват върху почвата на антиамериканизма. И от десетилетия доказват своето интелектуално и духовно скудоумие. Европа, която само за един век роди най-антихуманните доктрини в историята на човечеството – фашизма и комунизма, успя да разпали и две световни войни. В трагедията на тези антихуманни европейски „постижения“ на цивилизацията загинаха десетки милиони, вярващи в Бога и обичащи живота, човешки същества. Америка помогна на Европа да преболедува фашизма и комунизма. Но метастазите на тези ракови заболявания все още съществуват върху европейското ни тяло.
Омразата към Америка! Това е оправданието на неосъществения човек в съвременния свят. Антиамериканизмът е последното убежище и на умиращата комунистическа доктрина.
Написа: Марчела Иванова
Кратък мой коментар: Омразата към Америка се резюмира до едно нещо: омраза към свободата! Мразещите Америка всъщност мразят не толкова Америка, колкото свободата - израз на която е Америка.
Респективно, обичащите Америка обичат свободата. Просто е. Пределно ясно е това.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.