В самолета явно липсва не само пилота, но и стюардесата се качва само отвреме-навреме

Във връзка с „ВиЖ Асса”
Марк Твен е писал „слуховете за моята смърт са силно преувеличени”.
Колкото до нашето състояние, не можем да напишем нещо по-хубаво отколкото  Недялко Йорданов:ИСКАМ…Искам си тялото. Искам си тялото.Не си го давам в земята.
Не само костите… Искам го цялото…Заедно със душата.
Старо, прегърбено. Искам го същото –
С бенките… Всичките белези…
Просто не вярвам, че нямало връщане.Искам си тялото… Себе си…
Цял живот то ми е служило вярно
каквото и да го правя.
В отговор - черна неблагодарност…
Как да го изоставя.
Точно сега ли… Такова … Със  бръчките…
Със  остарелите  мускули.
То ме помоли… То ми поръча:
„Моля те, не ме напускай!”
Как ме ревнува, че милвам душата,за да се слея със нея.
Искам си тялото… Не във земята… И затова ще живея.

ооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
Винаги сме се възхищавали на добрата литература, но не можем да я анализираме по предписанията на ”Литературни анализи за матури”, нито сме „ специалисти по компютърна лингвистика”.
Айнщайн цитира тази мисъл:
Знам защо има толкова много хора, които обичат да секат дърва. В този случай веднага се вижда резултатът.
А много по-трудно е да връщаш на повърхността затъващото ни образование, което би давало резултати едва след 10-12 години. Това е мисленето на ирландците и финландците, които при много по-малко дадености (природни и интелектуални) от българите, стоят на повърхността и се задържат на нея.
Е, един техникум се срази! Едно крило от него се затвори! Любопитно е летене с едно крило! Трудовата медицина вече я няма! Езиците, които се изучават, драстично намаляват! Техникумът вече не би трябвало да носи името и „гимназия”, а „прогимназия”. А в сайта му се мъдри думичката „С А ДАРЖАНИЕ”. В самолета явно липсва не само пилота, но и стюардесата се качва само от време навреме, за да получи лично някаква уредена награда?
Засега  спираме изброяването! Подчертаваме – ЗАСЕГА!

ВиЖ Асса
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.