Съботно с Айн Ранд и деформирани мозъци в Конструкция

Влязох в кухнята да си направя кафе; там радиото работи нон-стоп. Първо наострих слух, после започнах да тъпча нетърпеливо докато машината изцеди дозата. Това бяха едни особено отвратителни 12-16 секунди. Кой беше този изкривен мозък, който по "Конструкция" (те в това предаване си ги колекционират - могат да кандидатстват за Гинес) извлече най-големите глупости, които могат да се извлекат от Айн Ранд и нейният тъй наречен "обИктивизъм". Как го каза на чист български, ама с удивителен акцент (не разбрах кой е и къде пребивава, но акцента страшно пасваше на шарлатаниите, които пробутваше. Как го каза само, че "обективизма" е неидеен (имаше предвид единствената неидейна т.е. правилно, неопорочено от греховните идеи система) и спомена, че ако двама разумни хора т.е. обиктивисти спорят за структурата на водата, примерно - то единият ще се съгласи. И това се отнася за всяко несъгласие между хипотетичните образи. Набързо подхвърли, че грешките на обективистите идели от непознаването на материята, ама това е един проблем, който не може, ама не може да се подминава толкова бързо, а си е доста сериозен дори нерешим проблем (ако изобщо е общочовешки проблем), но при всички случаи е смазващ проблем за този вид "обективизъм", по-голяма пробойна от онази, която рисуваше Айн Ранд; в кулите в началото на "Атлас изправи рамене". Сещате се нали? Защото материята винаги ще остане непозната! Защото точно рационалните умове, които боготвори и Айн Ранд и смешните й последователи, всъщност най-трудно се съгласяват. Най-люти са споровете между учените. И обикновено, кой е бил правия се решава след епохи, а до тогава царува становището на погрешно тълкуващият естествените закони. Препоръчвам на калпака с акцинта да попрочете и Умберто Еко, освен Айн Ранд, да се сети примерно за "Островът от предишния ден" и да вникне, колко здрава е била логиката за онези учени, които са намирали, че земята не се върти и е център на вселената. Че тогава е било средни векове, инквизиция и т.н. няма значение; защото те си тълкуват точно рационално обратно на други рационалисти, които са пращали на кладите, едно от естеството на вселената. И ако в случая грешката им е причинила много страдания (напук на идеята, която не е получила никакво потвърждение до днес, че разумните хора (обективните) се съгласяват и нямат общо с идеите), то Слава Богу стават и други грешки в следствия на непознаването на естеството, защото ако Колумб не беше сгрешил щеше да се отложи официалното за историята ни откриване на Америка. И да ги оставим средните векове, че днес всички икономисти работят "вярно по вярни формули" само ми е интересно 1. Защо има различни, че и противоречащи си формули (коя е вярната, не може ли и двете, трите, петте да са погрешни и как всеки от тях е убеден обективист. 2. Защо си грешат, че стават фалове и кризи? При това са системни. И хайде, да не изкарваме черни дяволи само икономистите, че много "обективни познания" с времето отпадат, а ако бяха толкова "обективни" нямаше как да се случи това. Хайде да оставим проблема по познанието на материята, че все пак трамбования мозък го спомена, но друго, друго си е истинско безсрамие. Спомена - думата "щастие" като върховна човешка цел и цел на "тяхното" обективно учение, което е "неидейно". А, какво е щастието бе, цървул! Какви са физическите му параметри, че да НЕ Е ИДЕЯ! Ти ли ще ми назначиш колко килограма щастие да си нося в сърцето или на раменете, БОКЛУК! Да, знам какво е според "обективизма", някакъв самоцелен прогрес. Към какво? Развитие - добре, ама нещо се бъркат цели със средства и днес за разлика от век по-рано, когато е писала Айн Ранд си имаме пример - Бутан. Защото пак ОБЕКТИВНИ СТАТИСТИКИ показват, че процента на щастливите е най-голям, а в Бутан ни са материално богати, ни са в крак със световния прогрес. Не можете да назначите на цял свят щастие, а в същото време що се отнася до вас да си бъдете страхотни идивидуалисти. Всъщност индивидуализма в творчеството на Айн Ранд ми харесва най-много: страданието на възвисения, който гордо се изправя срещу цял свят, без да изгуби достойнството и гордостта си. И открива в своето положение своето щастие, но като него е всеки човек: всеки сам познава онова, което ще му донесе или няма да му донесе щастие, а щастието е всичко друго само не и обективно. Нека се разберем, Айн Ранд ми хареса в много неща, в много моменти дори прочетох свои мисли, изразени много по-точно от нея, отколкото аз бих ги изразил. Това е една много чувствена, много страдаща и безкрайно талантлива душа (макар и травмирана), да се изтъква онова, което е опровергано от времето, да се използва за идиология (какъв оксиморон за единственото неидейно учение), да се превръща в Маркс на неолиберастите, уви - факт, ми иде в повече. И честно, няма да разгърна повече нейна книга. Може и да губя, но ще ми се доповръща, защото преди да чуя това ПЛИТКОУМНО ВЛЕЧУГО по "Конструкция" докато я четях си мислех колко такива като него намират упование в доказано погрешните й формулировки. Жалко: харесваше ми и като автор и като човек. Въпреки религията, въпреки шарлатанството, защото точно религия и шарлатанство се извличат от високо притендиращите й за обективизъм философски експерименти. В религия и шаплатанство на постмодерното ни общество се превърнаха в много от казусите й. Сега, друг е въпроса, че тези красиви и интелигентни нейни последователи са толкова тъпи парчета, че не знаят чии клишета много често цитират и даже не се усещат, че цитират клишета, а си мислят, че мислят. Понеже не съм душманин на Айн Ранд, последното, което бих пожелал да ги чува на оня свят. Предполагам по-добре ще е ако в ада са я омъжили за Хитлер, ама тежко му на Хитлер, де.