Защо трябваше да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека?

Фалитът на банката носи и геополитически риск
Из:  Политиците губят контрол върху казуса КТБ , Интервю с Иван Костов (Съветвам ви да прочетете цялото интервю, намиращо се зад линка, водещ към в-к БАНКЕРЪ)
Опасявам се от дела срещу държавата, които ще се гледат извън страната и там ще важат само правните аргументи
... И какво излиза? Че целият този порой от информация и коментари по случая "КТБ", които заливат хората, само отклоняват вниманието им от основните проблеми?
- Ами в такива случаи винаги става така. Обществото не може да види големия проблем заради многото детайли, с които го занимават. То не вижда гората като гора, то я вижда като много дървета, клони и листа. В случая с КТБ вижда имена, числа, сметки, цесии. А не вижда големия проблем.
Много хора обаче заявиха, че фалитът на КТБ има оздравителен ефект, защото разграждал модела КОЙ, нанасял удар върху политическата обвързаност на финансовия бизнес и т.н. Може ли фалитът на банката да има оздравителен ефект?
- Разбира се, че не може. Това е все едно да изгориш юргана заради една бълха. Защо трябва да изгориш банка с активи от 6-7 млрд. лв., за да се справиш с няколко човека? Това е абсурд. Ако има някакви виновници, си има съд и прокуратура, а не се вменява вина на банката, на нейните клиенти и на вложителите й. Това е недопустимо. Поне в цивилизованите държави. Никъде не се твърди, че фалитът на една банка може да има оздравителен ефект. При нас във фалита на КТБ се търсеше друг ефект и той е разграбването на банката.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.