Различни отзиви по повод новината за отмяната на заповедта за моето уволнение от Окръжен съд в Пловдив

Съобщението от вчера със заглавие Хубава новина: спечелих съдебното дяло срещу моето уволнение! във Фейсбук предизвика стотици "харесвания" и много отзиви или коментари, поздравления и пр., и там, във фейсбук, и тук, в блога ми. Сред тях има и някои предложения и интересни тълкувания на ситуацията, до която се стигна по повод на тъй многоизразителния или показателен правно-нравствен и психологически казус, взет направо от живота, от живота в нашата така многострадална образователна система, ето част от тях:
Райчо Радев каза: Поздравления, приятелю!!! Няма да те оставят на мира. Да поискаме за теб право на експериментална (иновативна) работа пред министъра. И в новия закон не е предвидено право на индивидуална иновативна и експериментална работа. Защо да не опиташ??? Имаш всички предпоставки за това.
Райчо Радев
Владимир Петков-Трашов каза: Сърадвам ти се, добри и скъпи ми приятелю! Разбира се, че ИМА ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ!
2015.05.08г. Владимир Петков-Трашов
Анонимен каза: Честито, г-н Грънчаров! Непознат съм, но Ви чета редовно и наистина се радвам.
Анонимен каза: И аз се радвам на това развитие! Сега какво следва? Ще може ли Анастасова да обжалва по-нагоре? Кога ще се върнете на работа?
Ангел Грънчаров каза: Благодаря за споделената радост, приятели! Много изстрадах, много понесох покрай това съдебно дяло, но ето, има смисъл човек да се бори за възвръщане на истината и на справедливостта.
Да, директорката на ПГЕЕ-Пловдив може да обжалва във Върховния касационен съд. За да забави поне малко изпълнението на решението на Окръжен съд.
Никола каза: Поздравления!!!! Никола
Bacho Кольо каза: Поздравления, Грънчаров! Може да си кон с капаци, може да си примитивен лъжец и манипулатор, може да си фалшификатор на история, при това - от най-долнопробните, ама не заслужаваше да бъдещ уволнен по този тъп начин.
Анонимен каза: Bacho Кольо, ти си тук!?!? Като че излезе из храсталака, знаех си, че си на поста. Учен човек си, но докъде те докараха твоите хора, по такъв унизителен начин да изкарваш прехраната си!
Анонимен каза: Другарката Анастасова и нашия сплотен колектив се поусрахме, но макар и потънали до уши в лайна, ще изплуваме и ще продължим битката с този злодей! :)))))))))))
Мара Попович каза: Честита победа, г-н Грънчаров! Тя е на всички нас, които не искаме да се примирим с посредствеността, алчността и дипломираната неграмотност.
Мара Попович
Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички още веднъж! В това число и на Bacho Кольо. Него обаче искам да го попитам: а по един по-умен (нетъп) начин аз все пак заслужавах ли да бъда уволнен? :-) Щото така ми прозвуча неговото изказване, възразява, че начинът бил тъп, ако не беше тъп, значи, излиза, че тогава щеше да е хубаво да ме уволнят? :-) Колю, сериозно питам: а по политически причини аз, ама честно кажи, заслужавам ли да бъда уволняван? :-)
Томи Томев каза: Поздравление, Ангеле! И все пак добре е човек да гледа позитивно на събитията. И какво следва по-нататък? Ще има ли публично извинение от госпожа директорката?
Томи Томев
Ангел Грънчаров каза: Мерси! Не знам, ще видим. Най-вероятно ще обжалва решението до дупка, пред Върховния касационен съд. Не, няма да се излагаме, да признаем грешката си, да се извиним като човеци, аз лично не очаквам да настъпи такъв духовен поврат. Върти ми се в главата една идея, не знам дали да я изпълня. Примерно да ида на един разговор с нея в училището. За да събера тъй интересуващата ме психологическа информация. Ще видим. Има време до понеделник. Щото тя сега, формално погледнато, може мигновено да изпълни решението на съда, да ме върне на работа, проблемът и конфликтът да се реши, да си осъзнае грешките, да се покае евентуално, но... май съм идеалист, а, как ти звучи такова нещо в наши условия, възможно ли е да се случи? Та у нас властващите се смятат за напълно непогрешими?! :-)
Bacho Кольо каза: "Него обаче искам да го попитам: а по един по-умен (нетъп) начин аз все пак заслужавах ли да бъда уволнен?"
Не.
Т.К. каза: Ангеле, и какво сега, да допуснем, че се върнеш в училището след съдебно решение, ти изобщо как се виждаш да продължиш да работиш в този толкова развален от Анастасова "колектив"? Ами че тя и с теб ще постъпи както постъпи вече с Калин Христов - пак ще ти извърти номер и пак ще те уволни. Това е сигурното, а още по-сигурно е това, че и миг няма да те остави да работиш спокойно, напротив, от първия миг ще почне да те тормози така, както досега никой друг не е тормозила. В това гнездо на змии, в каквото се превърна "учителския колектив" на училището под водачеството на Анастасова ти няма да оцелееш и миг. Аз затова ти казах, че трябваше да се примириш че те уволни и дори с риска завинаги да не се занимаваш повече с образование, да се погрижиш поне за здравето си. Това според мен е разумното но ти не ме послуша. Как ще излезеш сега от създалата се ситуация е първостепенен за теб въпрос.
Ако се върнеш, колкото по-продължително време останеш в училището, толкова повече тя ще те разсипе здравословно. Аз изобщо се чудя как ти оцеля при този тормоз, на който тя те подложи. Цяло чудо е че оцеля изобщо. В тази връзка ти предлагам следното: заведи ново дело срещу Анастасова с искане за компенсация на ония щети от всякакъв характер, които тя ти нанесе, щети на здравето, от морално естество, предвид обидите, клеветите, тормоза и т.н., на които те положи. Осъди я да ти плати за всичко, да ти плати обаче не морално, а в пари. Нека съдът да я осъди за една крупна сума, тя разбира се няма да я плати от своя джоб, а от бюджета на училището, но тогава хората вече ще нададат глас, щото фактически те ще платят за нейните своеволия, ще платят с парите, които са били отнети от тях. И тогава ще има обществено мнение в твоя полза или поне срещу нея, а в момента в гимназията никой не смее да афишира симпатия спрямо теб, защото ако си го позволи, мигновено ще стане прицел на нейната отмъстителност. Затова те съветвам: започни ново наказателно дело срещу Анастасова.
И докато я съдиш си започни работа в някое друго училище. Иди при министъра да ти намери той работа понеже докато я държи като директор, той носи пълната отговорност за нейните зулуми, както ти обичаш да се изразяваш. За нейните глупости той, министърът, независимо кой е той, щом не я уволнява, значи носи пълната отговорност именно той. Ползвай се от това и поискай да ти намери работа той. Или инспектората. Намери политически връзки за да си уредиш положението, ти си в правото си. Не чакай. Щото без никакви пари не се живее. И какво ще правиш до есента без пари? Ами делото във ВКС съд може да се проточи цяла есен, ти с какво ще живееш?
Затова я съди. Аз ако съм като теб, ще съдя и инспекторката по философия как се казваше, тя също заслужава да бъде съдена та да понесе отговорността си за репресията над теб, която спомогна да се осъществи. Послушай ме този път. Няма да сбъркаш. Аз съм преживял подобни неща като теб затова зная какво говоря.
Остани със здраве! Пази си здравето!
Т.К.
Constantine Raida каза: Хорошоя новость из аппеляции! Поздравляю! Но теперь Вам будет еще сложнее. Возвращаться в чертово болото очень трудно...
Constantine Raida
Simeon Ivanov каза: Анчо, Анчо, идеалистин непоправим - добре е, че все още има и такива люде! Браво! Радвам се, горд съм, че сме приятели, макар и виртуални!
Simeon Ivanov
Анонимен каза: Този дълъг коментар подписан от Т.К. да не е писан от госпожа Тодорка Копривленска? :))))
П.Каменов каза: Радвам се за теб! Страхувах се дали ще доживееш да чуеш истината...
П.Каменов
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...