Народ, който обижда предците си, не почита истината за своята история и се смята за "робски", такъв народ не заслужава да го уважава никой друг народ

Из: Кметът на Панагюрище остро: Който търси синоним на „робство”, е национален предател
Остро слово произнесе кметът на Панагюрище Никола Белишки на тържествената заря-проверка по случай 139 години от Априлското въстание. Той беше категоричен, не може да има „дипломатичен” начин, по който да бъде наречено турското робство и зверствата при потушаването на въстанието. „Няма синоним на „турско робство”. Всички опити да бъде намерен, са равносилни на национално предателство”, заяви Белишки. Той подчерта, че в Панагюрище никога няма да бъде забравен подвигът на априлци и припомни свидетелствата от епохата, разказващи за едно от най-значимите събития в българската история.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Догмата за "робството" - "турското робство" - явно добре е заседнала в главите, щом в наше време тая лъжа се развява вече като някакъв продран "патриотичен байрак", естествено, с предизборна цел; тоя кмет не че чак толкова се е развълнувал от "незачитането на робството", него очевидно го вълнуват идващите избори и продължаването на седенето му в кметския кабинет, гдето текат такива хубави благинки. И заради тия кметски благинки очевидно някои другари са способни на всякакви патриотарски бабаитлъци. Но интересно е, че природонаселението у нас гледа, слуша, ала явно изобщо не усеща обидата: ако нашите деди цели 500 години са били "роби", то явно и нашите души продължават да са робски, щото за толкова години робуване робският манталитет влиза вече в кръвта, в гените на съответния народ. Та ний, значи, държим да сме "робски народ" и се обиждаме ако някой не ни почита именно като роби. Само истинският роб може да разсъждава така.

Свободният човек, човекът със свободен дух, човекът, ценящ или обичащ свободата никога не се възприема за роб дори и в най-тежките исторически обстоятелства, такъв човек по-скоро можеш да го убиеш, но не и да го превърнеш в роб. И такъв се обижда ако го нарекат роб, това е съвсем естествена човешка реакция, докато, както виждаме, робите се чувстват поласкани като ги определят като роби. И има и още нещо: същите тия, дето толкова държат да определяме периода на османското владичество у нас като "турско робство", са също така големи почитатели на "нашите освободители" руснаците, които, за разлика от тогавашните българи, са били вече истински роби, знаем, човешки същества в тогавашна Русия са били определяни като "души" и са били продавани, точно по това се разбира кой е истински роб и кой не е (продаване и купуване на човеци у нас обаче не е имало). Та значи нашите "освободители" действително са били роби, правете си сметката в такъв случай що представлява и колко струва оня, който величае като "освободители" именно едни роби - и който толкова е привързан към "турското робство", че определя като "национални предатели" ония, които не щат да се идентифицират като роби, нито себе си, нито дедите си, нито пък цял огромен откъслек от историята на народа си да го определят като "робуване" или като "робство"...

Народ, който сам не се уважава, не зачита истината за своята история, който сам се определя като "робски народ", като "роб" и почита такива тъй умилителни за извратеното сърце, ала толкова обидни квалификации, такъв народ не заслужава никой друг народ да го уважава, такъв народ е народ-мижитурка, е малодушен и недостоен народ - и за поправянето на това позорно обстоятелство не могат да спомогнат нито патриотарските бабаитлъци, нито тупането по космясалите гърди, нито нищо друго...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.