В дни на духовни празници като Великден е добре да се запитаме колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и доброто

Според Тората има три основни гряха (в християнството те са седем): идолопоклонничеството, прелюбодейството и убийството. Освен това има още 375 недопустими неща. За най-големи прегрешения обаче Тората смята злословието и клеветничеството.
Злословието е разпространяването на зли думи за някого (дори да са верни, защото истината винаги има своя логика и обяснение), а клеветата убива повече от нож. Равините строго са наказвали за такива прегрешения. Интересно е, че в Древна Гърция злословието също е било наказвано с тежки глоби, а клеветничеството - дори с отрязване на езика. Днешното френско и швейцарско законодателство също съдържат текстове в тази насока.
В дни на духовни празници като Великден не е ли добре да си припомним колко сме се отдалечили от смисъла на вярата и от нейните принципи? Иначе яйца и козунак можем всички да направим и да похапнем. Това не стига обаче. Могат ли да се наричат добри вярващи злословителите и клеветниците? И дали броят на боядисаните от тях яйца стига, за да изкупят греховете си?
Написа: Lea Cohen
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...