Леденият дракон, в леденото сърце на едно дете

Джорддж Р. Р. МартинПревод: Валерий РусиновИК Бард
Едно не му е хубаво на „Леденият дракон” на Джордж Мартин - свършва бързо. Но все пак говорим за една приказка, макар и типично по мартински.
Красива, кратичка, но все пак за деца. Е, не за прекалено малки дечица, защото показва осакатяването на войната. Макар и в един драконов свят.Въпреки че казват, че това е история от света за "Огън и лед", това не е съвсем вярно. За  малката Адара зимата идва всяка година и не трае с години, заедно със зимата идва и леденият дракон, без да е ясно драконът ли носи студа или студът дракона. Самата приказка е създадена през 1980, което я прави около десетина година преди „Игра на тронове” да почне да се ражда в главата му. По-скоро я виждам като прелюдия към огромния му труд, а в лицето на малката Адара се появява първообраза на Денерис, която събужда драконите и става ездачка на Дрогон. Може би пишейки тази  приказка са се раждали първите идеи за огромната сага, която направи мен и още милиони хора по планетата, запленени от стила на фантаста. Може би, това е било начало редактирано после в главата на автора, а може би е просто е светът на Вестерос, преди сезоните да продължат толкова дълго. Като всяка истинска приказка, а вълшебните приказки се водят „принизени” митове, те някога са имали статукво на религия и в тях живее магията на древността и в своята същност крият жестокост, мистичност и справедливост в странни граници. А какво е съвременната фантастика ако не приказки за възрастни?Леденият дракон е в сърцето на малката Адара, но светът е една западна приказка все още, вълшебствата се случват в детството, порасналата Адара няма да е Денерис, както многото читатели оставили драконите назад във времето. Но едно си остава същото - само най-солените сълзи носят драконите, само най-големите саможертви правят драконовите момичета.
Адара губи майка си през лютата зима и студеният дъх на дракона влиза в душата й, Денерис губи своя хал и в пламъците от кладата му се раждат драконите.Илюстрациите правят книгата още по-примамлива и Луис Ройо трябва да бъде похвален наравно сМартин, та даже и повече, тъй като красотата на думите може да си съперници само с красотата на графиките - не прекалено цветна като книжка за деца от детската градина, а за тези деца, които са на крачка от следващия етап от живота си, би била прекрасна. А защо не само ей така да ви краси къщата, докато прочетете самата приказка няколко пъти.Макар самата тя да се прочита за по-малко от половин час.А заедно с това, към книжката върви и плакат на ледения дракон, така че книгата си е  истинско малко бижу, задължително за дома на всички любители на драконовите светове на Джордж Мартин
Гери Йо