На ръба

Седи едничка сянка
на скалата, на ръба.
Листче смачкано и жалко
за нея е света.
Завесите се спускат
над бурното море.
Конете ще препускат
без вика на дете.
Там, където то отива
ще срещне го студа.
В природата се вливат
животът и смъртта.
Черни облаци покриват
чувствата ми на ръба.
Без кръвта да се пролива
ще изчезне в миг света!