А вас плаши ли ви идеята да живеете в свят, в който не ви се налага да работите за да си осигурявате средствата за съществуване?

Британски икономист: Време е да преосмислим идеята за труда като източник на доходи
Професор Амос Вицтум от London School of Economics пред Economy.bg за идеята за гарантирания базов доход 05 юни 2014
Край на света, базиран на идеята, че работата може да ти гарантира добър живот, предрича британският професор Амос Вицтум. „Учили са ни, че ако получим добро образование и работим здраво, всичко ще е наред. Това предположение обаче отдавна не е релевантно”, твърди икономистът от London School of Economics.
Част от решението според него е в гарантирания базов доход. Така всеки гражданин може да получава определена сума на месец от държавата. Това ще му позволи да се занимава с нещо, което го прави щастлив.
Идеята за безусловен базов доход напоследък придобива нарастваща популярност. В Швейцария предстои да гласуват на референдум дали всеки да получава по 2500 франка месечен базов доход (През май швейцарците отхвърлиха на референдум предложението за минимална работна заплата от 22 франка на час). В Европа наскоро приключи кампания в подкрепа на инициативата, която събра над 300 хил. подписа.
Свързахме се с проф. Вицтум, за да коментира идеята за гарантиран базов доход и да ни каже защо счита, че работата вече не ни гарантира приличен живот.
Тенденции на пазара на труда
„Голямата част от хората разчитат на работата, за да получат някакви доходи. С технологичния напредък обаче голяма част от работата, която хората са вършели досега, вече може да се осъществява от машини. Това се е случвало и преди – автоматизацията кара хората да се преместят от селското стопанство към производството, а по-късно от производството към услугите. Но сега компютрите и технологиите застигат и услугите. Въпросът е колко дълго тази динамика може да продължи. Вечно ли ще трябва да измисляме нови начини, за да получаваме заплата и да си осигурим прехраната?”, коментира пред Economy.bg проф. Вицтум.
Друга много важна тенденция според него е разминаването между уменията на хората и наличните работни места, което постоянно расте. „Това означава, че все повече хора работят нещо, за което или са твърде квалифицирани, или не са достатъчно подготвени”, коментира икономистът. По думите му това разминаване не е резултат на това, че хората не са получили подходящо обучение или че нямат точните умения. „По-скоро то отразява факта, че пазарът на труда осигурява все по-малко работни места”.
За смисъла на труда
„В свят, в който хората зависят от пазара на труда, за да получат доход, това е катастрофа. Това означава, че заплатите ще бъдат намалени и ще нарасне фрустрацията”, подчерта британският професор. Според него това показва, че системата, която разчита на пазара на труда да разпредели финансови ресурси, вече не функционира. „Ето защо трябва да преосмислим идеята за труда”, обясни пред Economy.bg проф. Вицтум.
Образованието
„В момента всички образователни системи са пригодени да работят в полза на пазара. Целта на образованието е да подготвя хората за работа, а не за живот. А акцентът трябва да е върху това как да обогатят социалния си капитал”, отбеляза икономистът от London School of Economics.
Идеята за гарантиран базов доход
Едно от решенията според проф. Вицтум е т.нар. „гарантиран базов доход”. „Идеята е да се позволи на тези, които искат да работят, да го правят. А тези, които не искат, да имат възможност да се развиват в областта, която желаят. Ще има достатъчно хора в света, които ще искат да работят, за да получават повече от базовия доход”, смята икономистът.
„Нека ви дам пример – ако някой има интерес към компютрите, то той би могъл да си намери работа в тази област, да се развива и да печели доста добре. Същевременно друг човек с интерес към литературата, в момента няма алтернатива, освен да си намери работа. Но работа, която да му позволи да развива интереса си към литературата, няма. Така той се захваща с нещо, което не му допада. Ако получава базов доход, той няма да си губи времето с работа, която не му е интересна, а може да се занимава с това, което го вдъхновява. За него няма да е проблем, че другият, който се занимава с компютри, печели добре и може да си позволи луксозна къща. Защото той ще получава някакъв доход и ще е доволен от това, което прави”, подчерта пред Economy.bg проф. Вицтум.
Идеята за базовия доход не предполага хората да не работят въобще. Те биха могли да работят по ден или по няколко дни седмично или да се занимават с доброволческа и социална работа.
Как идеята би могла да се реализира
„Тези, които биха работили, биха печелили повече от другите. За останалите удовлетворението ще е, че се занимават с неща, които ценят. Промяната ще дойде от възвръщаемостта на капитала. Всъщност по-голямата част от приходите в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) идват от възвръщаемост от капитал, а не от заплати. Така използвайки възвръщаемостта от капитал може да се създаде този свят, за който говоря.
Живот без работа
„Много хора биха били ужасени в момента от идеята, защото живеем в система, в която хората са научени да считат работата като единствената цел в живота им. Много хора намират идеята да живеят в свят, в който да не работят, за ужасно плашеща. Защото много от тях не знаят какво биха могли да правят, ако не работят. Работата се е превърнала в нещо като социална терапия”, счита британският икономист.
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.