БКП-БСП, тази злокобна партия, е нещастието на България!

Преди малко получих следното писмо; авторът му е на 92 години и живее в Пловдив; казва се Павел Ангелов; току-що звъннах на този човек, разговаряхме, ще пиша по този случай отделно, историята е интересна и ще има продължение (непременно в близките дни ще се срещна с него!); към писмото му е приложен и текстът, написан от него, който на много места е бил цензуриран, трит, крит и т.н.; разбира се, публикувам непременно същия текст в блога си, чудесен е, казва една истина, която трябва да стигне до колкото се може повече хора; а ето сега какво г-н Ангелов ми пише:
Уважаеми г-н Грънчаров,
От известно време насам имам впечатление, че предлаганите от мен мнения и забележки относно актуални обществени въпроси за публикуване в сайтовете на Интернет или изчезват от монитора или не се явяват там, където трябва да бъдат.
Обръщам се към Вас като съмишленик (какъвто предполагам сте) да ми отговорите дали и към Вашите предложения усещате подобно нещо? Не ми е ясно кои са евентуалните "модератори" или "медиатори", които преценяват какво може да се пуска в мрежата или да се изтрие, къде се намират и дали е възможно подобно вмешателство. Като илюстрация прилагам един материал, предлаган няколкократно в "Уеб-кафе" и в моя профил в Фейсбук, който изчезва неизвестно защо.
Ако имате повече какво да споделите по въпроса и ако считате това за полезно, моля свържете се с мен на тел. ...
ЧЕСТ И СЛАВА НА УБИЙЦИТЕ!
Ще си призная откровено, че навикналата ми на какви ли не глупости, подлички внушения и грубо скроени лъжи памет бе разтърсена от последната изумителна творба на един всезнайко, Георги Атанасов, спортен журналист (!), под заглавие “Фашизъм на дози” (в-к “Уикенд” от 21.02. т.г.). Темата бе ежегодния т.н. “Луков-марш” по случай годишнината от терористичното убийство на генерал Христо Луков, по поръчка на БКП. Позволявам си, от висотата на моите 92 години (роден съм през 1923 г.) и, следователно, жив свидетел на събитията, да изясня на гореказания “учител по история” няколко напълно приети от всички честни общественици факти:
Първо, в България фашизъм е имало не преди, а само след 9-ти септември 1944 г., така че нито организацията на Българските Национални легиони, нито нейният водач ген. Христо Луков могат да бъдат обвинявани в антисемитизъм или каквито и да било гонения срещу комунисти- те никога не са и били на власт за да упражняват подобна дейност! Самият ген. Луков е достоен военен служител, участник във войните за обединение на България и организатор на модерна армия в периода 1935 – 1938 г.
Съюзът на легионерите (СБНЛ), чийто водач бе той, обединяваше истинските българи, възпитани в дух на патриотизъм, върховенство на държавата и Царя и готовност за саможертва. Непростима обида е да наричаш ген. Луков "военнопрестъпник", а участниците в т.н. Луков-марш - "лумпени"! Това, което кара разпенения спортен журналист да ги нарича така бе твърдата позиция на СБНЛ срещу комунистите и тяхната БКП, верни слуги на Русия и щедро поддържани от нея. Тази злокобна партия е нещастието на България. Тя винаги е работила срещу нашите интереси, кроила атентати и въстания, тя вкара бедния ни народ в срамна война срещу единствения ни приятел – Германия!
Твърдя, че Германия, споделяща с нас последствията на жестоките Версайски и Ньойски договори, е разбирала и съчувствала на нашата съдба. Тя накара Румъния да ни върне Южна Добруджа - докато Руският император беше честван в Кюстенджа като герой при заграбването й.
СБНЛ плати скъпа дан за тази патриотична позиция през периода между двете световни войни. Тази позиция съвпадаше с мнението и предпочитанията на мнозинството на народа. Партизанската война, направлявана от Москва, не бе популярна – тя бе проява на заслепени и продажни агенти на Коминтерна и доведе до освирепяване на борбата между различните политически групи. Лозунгът “Смърт, смърт!” непосредствено след 9-ти септември ечеше във всички кътове на родината, което не е било никога досега.
Членовете на СБНЛ до един бяха репресирани, било със забрана на образование и на работа, било с интерниране в трудови лагери или най-често с многогодишен затвор и убийства без съд. А те бяха около 50 хиляди! Бих подарил цялата си пенсия на този, който ми посочи поне един само член на Легиона, непострадал от комунистическата власт в продължение на 45 години.
Авторът вика на помощ за тезата си и обществеността на западните демократични страни – какво те знаят за България? Съветвам ги да проучат историята на БКП и пагубната й роля за съдбата на родината ни.
Впрочем домораслият “учител по история” и спортен журналист в “трудовете” си е оплюл около себе си всички наоколо: президенти, премиери, държава и кого ли не. И то със самочувствие на самодържец, властелин на истината. Спестява, разбира се, само своите господари, които са... досещате се кои.
Забележително е, че същият съвсем точно определя, че у нас се “дозира” фашизъм – именно от такива журналисти - фашизъм от вида, който ни управляваше 45 години. Остава само да възкликне: ЧЕСТ И СЛАВА НА ТЕРОРИСТИТЕ-УБИЙЦИ!
Павел Ангелов–Пулиев, Пловдив
С уважение: Павел Ангелов-Пулиев
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.