Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова окончателно загуби правната битка, съдът възстанови на работа уволнения от нея учител К.Христов!

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165, София, 05 февруари 2015 г. (притежавам този документ и при интерес мога да го публикувам) Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав ... не допуска касационно обжалване от страна на ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката Стоянка Анастасова, с което остава в сила решение № 1174/19.06.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014, с което са уважени предявените искове (на уволнения от директорката Анастасова инж. Калин Христов) за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.
Другояче казано, въпросната администраторка губи окончателно и това дело, уволненият от нея учител от ПГЕЕ-Пловдив следва да се върне на работа! Сиреч, съдът и този път успя да спре упражненият от нея административен произвол, с което можем да констатираме, че българският съд в случая изпълни своята висока отговорност - за възстановяване на правото, справедливостта и законността! Да поздравим колегата Христов за това, че той успя да направи нужното и положи дължимите усилия именно за това възстановяване на правото, справедливостта и законността по конкретния негов казус!
Позволяваме си да отбележим, че при още по-фрапантни нарушения на най-елементарни принципи на правото, закона, справедливостта и законността беше осъществено и моето уволнение от същото това училище, където съм работил 14 години като преподавател по философия и гражданско образование. Моят случай вече е безпрецедентен пример за административен произвол и за правен волунтаризъм, сиреч, за потъпкване на законността, правото, справедливостта и нормите на човечността в крайна сметка. Текат две съдебни дела по повод на произвола, осъществен спрямо мен, вярвам, че българският съд и по тях ще си изпълни дълга и отговорността по същия бляскав начин!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.