Да не забравяме: без Божията помощ нищичко стойностно и свястно не бихме могли да направим или да сътворим!

Вчера не можах да пиша по поредицата, наречена условно "Въведение във философията на вярата и религията", а успях само едва-едва да направя нещо като увод към нея, формулирайки един въпрос: виж Дали и доколко нашата човечност се влияе от... паричното ни състояние? , този въпрос е формулиран именно в заглавието. Но аз смятам, че този въпрос може да бъде разискван в дискусии, тук обаче ще се постарая да формулирам друг въпрос, по който се налага да направя някои съвсем кратки разяснения. Наистина, какъв проблем да изберем за обсъждане днес, ето това е въпросът, който най-напред следва да решим?
В диалога с един млад човек, подготвящ се за свещеник (той учи и тази година завършва духовна семинария), ала решил да се препитава със съвсем друга професия (програмиране!) - виж: Душата на човека е бездна, а човешката бездна може да я запълни само Бог - стана дума за това, че аз го помолих да ми съдейства за изнамирането на подходяща литература в тази именно, религиозната област, за подходяща литература за вярата. За моя изненада той ми заяви, че вече било имало чудесни помагала, толкова много, че се чудел кое да ми предложи. Тогава именно у мен възникна ето този проклет въпрос: а щом вече има такива помагала по религия и вяра, при това писани от хора-специалисти, има ли изобщо смисъл аз да се опитвам да напиша нещо свое? И ако изобщо напиша, то с какво ли ще бъде толкова различно, че да е оправдано съществуването му?
На мен ми се чини, че гледната точка или оптиката, от която избрах да погледна на тия същите въпроси, е оригинална, а аз избрах това да бъде гледната точка или оптиката на философията на религията; на второ място, ми се ще (и това влиза също така като най-основен момент на замисъла ми за такова едно помагало!) да опитам да бъда новатор по отношение на методологията, на подхода в изготвянето, в структурирането на помагалото, сиреч, да се постарая да приложа един съвършено съвременен подход в тази именно духовна област. Истински съвременното "преподаване" е живо, в него има живот, постиган именно чрез въвличането на самите обучаващи се в изследването, в търсенето, а това става по един начин: чрез живия диалог, чрез съвместното търсене и партниране в името на истината. Аз друг начин за това не зная, този е верният начин и подход, който аз именно определям като жив, като жизнеспособен; всичко останало е добре познатото ни мъртвило, което всички си спомняме от времето, в което сме ходили на училище, когато сме били ученици. (Е, имало е и свестни учители, да, но и те, горките, са стенели под оковите и веригите на административната и командна система!) Разбира се, до този момент комай нищичко по втория пункт не съм успял да направя, само давах известни абстрактни разяснения. По първия, да допуснем, съм казал вече главното. Изглежда трябва да насоча усилията си днес към демонстрацията, и то нагледно, практически, непосредствено на този именно съвършено нов, съвременен методически, дидактически, обучителен или какъвто искате го наречете подход.
Снощи пък ме окуражи в тази посока и самият Министър на образованието и науката, който, видите ли, бил направил изявления, според които една от най-насъщните задачи според него била смяната на самия подход на преподаване в училищата . Таман прочетох информацията за негово изказване и реших, по моя си обичай, да препубликувам главното от нея в моя блог, тогава обаче ми хрумна да проверя дали пък г-н Министърът не ми е отговорил на моята покана да гостува във воденото от мен телевизионно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по ПО-тв; видях, че не ми беше отговорил, хрумна ми обаче да актуализирам поканата си като му сложа две емотикончета, които могат да привлекат вниманието на професора към съобщението ми. Това е било, както посочва часовника на записа в 22.40 часа; аз съм се захванал с работата си, щото в оня момент имах и една друга работа по моите си писания. Час по-късно, както свидетелства записа, Министърът ми отвръща следното:
Разбира се, господин Грънчаров, ще се радвам да участвам във воденото от Вас предаване. Още не знам кога ще идвам в Пловдив. Вярвам, че ще бъде скоро. Всичко най-хубаво по случай Новата година и до скоро!
(В тази посока вижте ето това: Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев лично прие поканата да гостува във воденото от мен предаване по Пловдивската обществена телевизия! ) Което ми показва, че явно от много години насам (а може би и за първи път в историята на страната ни изобщо!) имаме за министър един доста човечен човек - някой от Вас вярвал ли е изобщо министърът да отговори на поканата ми, и то лично? Да си призная, аз лично, като съм отправял поканата, едва ли съм се надявал това да се случи (воден от опита си в общуването с висши чиновници от образователното министерство!), но изглежда някаква интуиция все пак ме е водела, щом изобщо ми се е появила в главата такава една "щура" мисъл, именно, да поканя в предаването си самия г-н Министър. Както и да е, това е интересен пример, имащ някаква връзка с темата ми, но мисълта ми беше ето тази: че явно е налице някакво наше единомислие с г-н Министъра по най-важния въпрос, именно за смяната на стила на преподаване, на общуване с учениците, което най-добре го и изразил г-н Феодор Иливанов, мой адвокат по съдебното дяло за отмяна на заповедта за моето уволнение, за моето изгонване от образователната система от една малка групичка самодоволни и попрестарали се администратори или чиновници от ръководеното от същия Министър образователно ведомство; та ето какво ми пише г-н Иливанов в тази връзка:
Браво! Май намери съмишленик най-после!
Да се надяваме, г-н Иливанов е прав; аз също имам такова едно усещане, именно, че с г-н Министъра разсъждаваме по най-важните въпроси на реформата в образователната сфера все в една и съща посока. Понеже съм, тъй да се рече, "много нагъл" - моето правдолюбие, моето свободолюбие няма начин да не ме тласне в тази същата посока, аз не се сдържах, ами и написах ето какъв коментар под информацията, в която препредавам виждането на г-н Министъра относно потребността от решителна смяна на господстващия в нашата образователна система стил на преподаване:
Както е известно, на 19 май 2014 г. бях уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование тъкмо заради това, че моят стил на преподаване съвсем не се вмества в клишираните и тъй бедни представи за "правилно" или "типово" преподаване, с които живеят някои администратори от образователната сфера. Дали пък, от гледна точка на казаното сега от г-н Министъра (за това, че самият стил на преподаване в училищата трябва да бъде сменен) няма да се окаже, че аз фактически съм уволнен заради това, че съм бил нещо като "прекалено ранно пиле" в тази същата област, именно в използването на модерни, адекватни на нуждите на младите образователни технологии? Мечта и в същото време молба на Министъра била учениците да почнат да мислят, е, аз точно за това съм работил цели 30 години, тази ли е тогава истинската, действителната причина да ме уволнят? А не е ли време да се преоцени позицията и да се разбере, че други са тези, които заслужават да бъдат уволнени и изгонени от образователната сфера - заради отдавна демодиралите им представи за това що е образование?
Публикувам и тази моя реакция тук не за да злорадствам, а просто да покажа, че явно се очертава да се получи едно чудесно, направо сензационно интервю с г-н Министъра на образованието и науката, когато той дойде в Пловдив; апропо, тази същата публикация не се сдържах да я препратя и на имейлите на въпросната групичка престарали се образователни чиновници, които играха главна роля в скалъпването и осъществяването на моето уволнение; дето се казва, дадох обилна пища за размисъл на тия същите администратори, поставих ги пред един много хубав казус. Апропо - да се върна на темата си все пак най-после! - за мен най-верният подход в обучението на учениците особено в тия образователни области, свързани с човешките и духовните неща, е именно разискването на какви ли не казуси; дали пък оттук-нататък по писаното от мен помагало не следва да се съсредоточа в подготвянето на цяла една такава поредица от подобни казуси, които са превъзходно средство за въвличане на учениците в тази същата проблематика, именно проблематиката на вярата, религията, философията, духа и пр.?
Да, трябва да сложа акцента върху това, да подготвя повече такива казуси, ето, примерно, вчерашната ми публикация е пример за един точно такъв казус, разискването на който може да помогне на младите да си извадят куп най-значими за тях изводи. Върху това нещо специално акцентирам, с оглед да не го забравя, да не го подмина и да се устремя към нещо друго. Така. А сега нека да се върна на два други момента, които ми се струва заслужават внимание.
Първият: ето, виждате, че по отношение на случилото се през тази нощ (когато в късна нощна доба самият Министър на образованието и науката ми отговори с лично съобщение във Фейсбук и прие поканата ми да гостува във воденото от мен телевизионно предаване!) сякаш е напълно оправдано едно такова, да го наречем така, мистично-религиозно възприемане и тълкуване, а именно, че сякаш самият Бог се намеси да спомогне за реализацията на тъй потребното дело, а именно, да способства и за работата по самото учебно помагало по философия на религията и на вярата, но и най-вече - да спомогне за отприщването на толкова силно затлачения бент по прословутата и многострадална реформа на българското образование, за която, изглежда, нещата са толкова тежки, че без решителната Божия помощ едва ли нещо изобщо може да бъде направено! Нарочно поставям нещата в такава една екстремна форма, надявам се, това се долавя от по-интелигентните: да, в образователната сфера нещата така са зациклили, че без Божията помощ едва ли ще се помръднат в позитивна посока, ето, въпросната "мистична" или "религиозна" гледна точка тук сякаш е напълно оправдана, а, какво ще кажете? Дали Бог не се намеси в цялата тази работа, та да се стигне до едно такова щастливо развитие на нещата? А, какво ще кажете по този въпрос, заслужава ли си да настоявам, че едно такова тълкуване е напълно възможно? Дали пък в тази връзка не си заслужава да изведа като пореден казус за обсъждане в моето писано сега учебно помагало именно ето това:
Как възприемаме, как оценяваме "мистично-религиозната" настройка за тълкуване на случващото се в нашето всекидневие - дали тя не е свидетелство за това, че разсъдъкът на даден човек, тъй да се рече, е "мръднал", именно, че този човек, един вид, е почнал да губи разсъдъка си? Или такава една настройка е съвсем допустима и оправдана, щото, така да се рече, този "план на възприемане и тълкуване" е съвсем оправдан и допустим, нещо повече, в сферата на религията е съвсем естествен?
Не зная доколко се изразих ясно, явно ще трябва да поработя за по-прецизното формулиране на очерталата се дилема. Но съм убеден, че тя е основна за т.н. религиозно съзнание, за съзнанието на вярващия човек. Този човек има чувството, че искрената, неподправена вяра в Бога води дотам, че Бог на такъв човек почва да помага, прави така, че по един чудесен начин да започнат да се решават проблемите му. Примерно, ето, по моя казус се случи горе-долу това: цели три години аз водих една обречена и самотна борба с въпросните самозабравили се, опиянени от власт и от чувството за безнаказаност престараващи се администратори в образованието, писах какви ли не жалби, опитах какво ли не, е, в крайна сметка "спечелих" това, бях поразен, бях унизен, бях уволнен, бях изритан като мръсно коте от Системата, а пък въпросните администратори ликуваха от победата си. Даже когато директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно сътвори куриозната заповед за уволнението ми, уведомила "признателния колектив" на туй някога елитно учебно заведение за моето изритване от училището, голяма част от този същият "колектив" посрещнали новината за моето уволнение с... бурни ръкопляскания (!!!), ах, какъв невероятно ярък апотеоз на аморализма е това, щото ръкопляскащи са все учители и възпитатели на многострадалната младеж, но те, видимо, са успели да победят всички морални скрупули, нали така се оказва, кажете де, защо мълчите!? Ех, това бяха памятни, славни времена, аз бях изгонен, те ликуваха заради туй, че оцеляха, но мисълта ми е друга: не успях по никой начин да помръдна нещичко в рамките на непоклатимата Система, всичките ми усилия в тази посока сякаш отидоха напразно! Е, не съвсем напразно явно са отишли щото покрай тия така интересни събития аз все пак успях да напиша и да издам няколко книги, чиято тема е именно това как злотворната и обречена образователна система да бъде променена, очовечена, освободена от ужасните анахронични дефекти. Да, но ето, решителен и в някакъв смисъл чуден (чудесен, иде от чудо!) поврат сякаш се набелязва едва сега, когато, изглежда, с Божията помощ аз бях чут от Министъра, ето, очертава се да се проведе едно също не по-малко чудесно мое интервю с г-н Министъра на екраните на Пловдивската обществена телевизия, в която аз пък съвсем предвидливо бях сложен за водещ няколко месеца по-рано, а, какво ще кажете за цялата тази поредица от... "случайности"? Дали пък в тях не се чувства една Божия намеса, а, как ви се чини?
Нарочно пиша тия неща, щото, ако забелязвате, се получава или се заформя един интересен казус, нека да го формулирам така, както той, убеден съм, ще се яви на нивото на съзнанието на средностатистическия интернетен оплювач, който се подвизава в моя блог:
- Явно тоя Грънчаров вече съвсем изтрещя, щом започна да си мисли, че туй негово интервю с Министъра се дължи на... Божията намеса! Полудял е съвсем, горкият, другари, да идем да запалим по една свещ за да не си загуби съвсем разума тоя човек, да идем, другари, щот ний сме и големи хуманисти!
Разбира се, че точно така ще се изрази въпросният средностатистически интернетен оплювач. А аз съм дори убеден, че той няма да се спре пред това да извърши ето каква мерзост: примерно, услужливо да изпрати "там, където трябва", под формата на донос, този мой коментар, та г-н Министърът да разбере "с какъв лош, долен и дори... луд човек си има работа", та да помогне на г-н Министъра да избяга колкото се може по-далеко от него? Дали тази мисъл е хрумнала в съзнанието на въпросния средностатистически интернетен оплювач-доносник-мерзавец, който се подвизава всекидневно в моя блог?
Аз съм убеден, че точно тази мисъл няма начин да не му е минала през акъла, напротив, на 100% съм убеден, че точно в тази посока се е замислил въпросният анонимен мерзавец - и не само че се е замислил, но и че непременно се е и задействал в тази същата посока. Виждате ли какъв превъзходен казус за моето помагало се оформи тази сутрин, а, какво ще кажете? Превъзходен е, нали така? Е, приемам овации, но сами знаете, че не за овациите се старая толкова. Просто правя всичко това, щото ме води, както е казвал навремето великият Сократ, един вътрешен глас, един "демон", който винаги ми съобщава "най-правилното", което трябва да сторя. Кант пък нарича този "вътрешен" или "демонски" глас директно Божий глас в душата, в сърцето на човека - и това е човешката съвест. У нас пък в днешно време е много модерно тия, дето се вслушват прецизно в това, което им говори съвестта, да бъдат определяни като... луди! Да, моя милост, както е известно, биде най-официално определен като "смахнат" и то не как да е, е в един официален бюрократичен документ, черно на бяло, както се казва, да, такава една самоделна "диагноза" благоволи да ми даде въпросната попрестарала се администраторка, блюстителка на системата, която аз сега съдя и за клевета. Но това вече са подробности, а, какво ще кажете за казуса ми? Великолепен е, нали така? Ето и една добавка, за да направим още по-екстремно обсъждането на младите хора по него един ден:
- "Луди" ли са тези, дето са склонни да мислят мистично, сиреч, вярват, че Бог по един чуден и чудесен начин влияе благотворно на живота ни? Или съвсем не са "луди", напротив, много са мъдри, щото без такава една чиста вяра в самото добро, другото име на което е Бог, животът ни ще стане една непресекваща лудешка и кошмарна трагедия?
Между другото, да кажа нещо съвсем различно, във връзка с нещо, което се случи току-що: аз от много години пиша всяка сутрин директно в блога си, почти нищо не пиша извън него, както пишат другите хора. Блогът запаметява това, което пиша, но има една опасност: ако, примерно, натиснеш, без да искаш, някое погрешно копче, има опасност целият ти текст за миг да отиде по дяволите, да се изтрие, и то тъкмо заради това автоматично запаметяване: изтриваш за миг всичко поради неправилно натиснати клавиши и миг след това, за беля, празният лист се запаметява, сиреч, за миг губиш целия текст! Такива неща на мен са ми се случвали, но пак, дето се казва, не ми дойде акъла; преди малко на мен ми се случи нещо подобно, но, слава Богу, не отиде на поразия целият текст, а само една немалка чест от него, която бях написал под предишния абзац. Разбира се, оня, който умее да пише истински, добре знае, че написаното по такъв един начин няма как да бъде възстановено, няма как да бъде написано отново, е, може да бъде написано, но между погубеното и онова, което след това си написал, ще има известна прилика, но покритие няма как да има, аз имам предвид творческото писане, не някое друго. Е, загина цял един голям абзац, в който бях написал интересни и твърде верни неща, много съжалявам, но сега не мога да опитвам да го възстановя "по памет"; добре знам, че няма да се получи. Но ще опитам отново да изразя същата мисъл. Какво да правя, а иначе много жалко, че ми се случи това. Дали с него не разгневих "Висшата Сила", та се случи това? :-) Или Сатана, уплашен от нещо, не ми скрои този номер? Знам ли?
Както и да е. Писах, че човек общо взето нищо свястно не може да създаде и направи без Божието вдъхновение, без Божията помощ. Бях написал и това, че ви моля и вие да ми помогнете с предлагането на някакви интересни казуси, опитайте и вие да изобретите нещо, защо пък не? И в тази връзка казах, че до този момент изглежда само Бог ми помага по писането на туй помагало, ето, по-горе видяхте несъмнените белези на тази негова помощ, подкрепа, насърчение и т.н. Спомням си, че в погубения текст бях написал и следното твърдение: да не си мислите, че съм самонадеян дотам, че да си въобразявам, че аз самият изобретявам всичките тия великолепни казуси? Не, няма такова нещо, напротив, аз добре знам, усетил съм го, че без Божията помощ нищичко стойностно не бих успял да направя или да сътворя. Даже казах и това: всичко написано досега от мен е плод, по дълбокото ми убеждение, на Божията помощ, аз тия мои книги съм ги писал в ужасно тежки условия, е, Бог ми е помогнал все нещичко да успея да кажа, да напиша, да създам.
Без Бога нищичко стойностно не бих могъл да създам, да напиша, да направя. Дълбоко съм убеден в това, защото добре зная, даже това, което наричаме дарба или талант, в случая за писане, и то е Божий дар, човек това нещо не може да си го изобрети или пък да си го подари сам, е, вярно, хубаво е да си трудолюбив, но без талант и да се скъсаш няма кой знае какво да постигнеш. Аз затова си позволявам да се запитам: ония хора, които не са разбрали тия толкова простички неща, що се отнася до Божията помощ, как ли изобщо нещичко успяват да направят? Е, разбира се, доколкото нещо по-стойностно успяват да направят, то пак Бог по един незабележим начин вероятно им е помогнал, ала те това, за жалост, не са го разбрали - и продължават да си живеят със заблудата, че всичко е единствено тяхно постижение и творение. То в някакъв смисъл и това е вярно, но и не е: защо Бог чрез нас успява нещо да постигне, помагайки ни, хем ние сме го постигнали, хем не сме, щото, както указва Светото Писание, без Бога нищо общо взето нищо не може да стане, даже и един косъм от главата ни не може да падне, а какво пък остава за нещо друго.
Да спирам дотук. Изчезна ми желанието да пиша повече след като погубих оня текст. Но както и да е. Така, казваме, "било писано". Така е било, явно, отредено. Ето още един казус се заформя: за отношението между свобода и съдба, а, какво ще кажете, дали на него следващия път да не обърнем по-голямо внимание? Ще видим. То ще се разбере съвсем скоро. Хубав ден на всички! Бъдете здрави!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.