За дълбоката диалектическа връзка между алкохолизъм и... патриотизъм

[image error]

Хубаво е човек да се похвали на страницата си във Фейсбук с толкова героична постъпка, а именно, че се е "нарязал", именно, че се е напил по празниците като свиня, сиреч, че е станал "човек от народа", "народен чиляк", че се бил "слял с народа си" и т.н. Май затова у нас да се похвалиш че си се "нарязал" като "чист българин" или като руснак се смята за част от патриотичния ритуал.
На това основание всички пияндета от нашенските кръчми са общо взето все щатни патриоти на АТАКА и, разбира се, са и кандидат-рублофили, как иначе да бъде?! И патриотизмът, като всичко друго у нас, се стимулира парично, както разбираме, без пари нищо не се случва у нас - зер сме материалисти, тъй ами, няма да се излагаме сега, нали?
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.